събота, 10 юли 2010 г.

Едуар Мане


Едуар Мане е френски художник импресионист.Роден е в Париж. Син е на Огюст Мане, който бил чиновник в министерството на правосъдието и Йожени Дезире Фурние -дъщеря на дипломат и кръщелница на маршал Бернадот. Мане имал знатен произход и образовани родители, но при цялото му уважение към тях, той упорито се съпротивлявал на желанието им да направи кариера като юрист.През 1839 г. Едуар Мане бил изпратен в пансион, а между 1844-1848 учил в колежа Ролен, където се запознал с Антон Пруст.Между 1850 и 1856, след като не го приемат в армията, Мане учи при художника Томас Кутюр. Мане прекарал при него 6 години в изучаване на законите на композицията и рисуването. В свободното си време, копира платната на старите майстори в Лувъра. Мане посещава Германия, Италия и Нидерландия, Испания, Англия. През това време особено влияние му оказват картините на нидерландския художник Франс Халс и испанците Диего Веласкес и Франсиско Гоя.Първото му значимо платно е "Любител на абсента" 1858 г. Една от най-известните картини на Мане е "Закуска на тревата". Парижкият салон отказва да я покаже, но той я излага в Салона на отхвърлените през 1863 г. Изобразените на нея облечени мъже и голи жени били твърде дръзки за времето си. Мане бил много обиден и огорчен от реакцията към платното му. В средите на художниците било прието, с цел усъвършенстване на майсторството им, да се копират платна на великите художници, като всеки ги интерпретира по свой начин. Веласкес, който бил един от моделите за подражание на Мане, често копирал платна на Тициан.Групата хора, представена в "Закуска на тревата" била почти напълно заимстваната от картината на Рафаело -"Съдът на Парис". Друга негова известна картина, чиято идея е взаимствана от Тициановите Венери е "Олимпия", отново отречена от журито на Парижкия салон. Това платно потресло френското общество, но станала единствената картина, която всички искали да видят. Около нея се събирали толкова големи тълпи от хора, че се наложило да поставят двама пазачи, които да внасят ред.
През 1875 френско издание на романът на Едгар Алън По "Гарванът" съдържа литографии на Мане. [1]Мане се сприятелил с импресионистите Едгар Дега, Клод Моне, Пиер-Огюст Реноар, Алфред Сисле, Пол Сезан и Камий Писаро. Мане е единствения от импресионистите, който рисува военни сцени. Въпреки общата идея, че импресионистите пресъздават светлината и светлата част от света, Мане не избягва от проблемите на съвремието си. Една от най-известните му картини с военна насоченост е "Убийството на император Максимилиан" (мексиканския император Максимилиан, когото французите поддържат когато той взема властта в Мексико. Наполеон III, под натиска на Съединените щати, прекратява подкрепата си за Максимилиан, той бързо губи гражданската война и е екзекутиран. Коварството на Наполеон толкова огорчило Мане, че той "облякъл" палачите във френска униформа.През 1881, под натиска оказан от неговия приятел Антон Пруст, френското правителство го награждава с Ордена на Почетния легион.
Мане умира от сифилис в Париж през 1883 г. Болестта му носи много болка, както и частична парализа през последните години от живота му. Левият му крак е ампутиран, защото е обхванат от гангрена, 11 дни преди художникът да почине. Погребан в гробището Паси, Париж, ФранцияМане рисува своята последна голяма творба , Барът на Фоли Бержер, през 1881–1882 и я излага същата година. В платното е изразена меланхолията и очарованието на квартала Монмартър, който Мане мно
го харесва.

Винсент ван Гог

Винсент ван Гог е първороден син на пастора от нидерландската реформирана църква Теодорус ван Гог (1822-1885) и дъщерята накниговезец Анна Корнелия Карбентус (1819-1907). Винсент има двама братя и три сестри: Ана Корнелия, Теодорус (Тео), Елизабет Хуберта, Вилхелмина Якоба и Корнелиус Винсент ван Гог. От 1861 до 1864 г. посещава селското училище в Цундерт и после се премества в интерната на Ян Провили в Цевенберген, където учи основно френски, английски и немски, и прави първите си опити в рисуването. През 1866-68 г. е ученик в интерната в Тилбург.През 1869 г. ван Гог започва обучение в хагския филиал на парижката фирма за търговия с произведения на изкуството Гупил и Сие (Goupil & Cie), в която чичо му Сент е съсобственик. Той живее под наем в Хага и поддържа интензивни отношения с роднините на баща си. Тъй като ръководителят на филиала е много доволен от ученика си, ван Гог е преместен през 1873 г. с отлични препоръки в по-големия Лондонски филиал. След едно посещение при родителите си, междувременно преместили се в Хелворт, Северен Брабант, той заминава за Париж. Поразен е от колекциите картини на Лувъра и от видяното по други изложби. Връща се в Лондон и наема стая в квартал Брикстън в един пансион. Хазяйка му е южнофранцузойката Урсула Лойер, която живее с дъщеря си Йожени и поддържа една ранна форма на детска градина. През свободното си време той посещава музейте в града и изучава картините на Томас Гейнсбъроу (Thomas Gainsborough, 1727-1788), Джошуа Рейнолдс (Sir Joshua Reynolds, 1723-1792), Джон Констабъл (John Constable, 1776-1837) и Джоузеф Търнър (Joseph Mallord WilliamПрез октомври ван Гог започва половингодишно обучение по анатомични рисунки и перспективно рисуване в брюкселската Академия за изящни изкуства. През април 1881 г. се връща при родителите си в Етен. През лятната ваканция ги посещава братовчедка му Кий Фос. Плануваното от седмици посещение приключва внезапно и Кий отпътува със сина си за Амстердам, тъй като ван Гог се влюбва в нея и се стига до опити за сближаване от негова страна, на които тя не отвръща. За да избяга от упреците на семейството си, той посещава чичо си – художника Антон Мауве (1838-1888) в Хага и го моли да го подпомогне в усилията му да стане художник. Той го посвещава в техниката на акварела и му подарява необходимите материали. Обратно в Етен възникват поредица акварели, рисунки и първи маслени платна. Той пътува декември 1881 г. до Амстердам в напразен опит да срещне братовчедка си повторно. От януари 1882 г. е вече в Хага и се обучава интензивно при чичо си Мауве. Обучението прекъсва рязко през март, тъй като Мауве, по стара традиция, настоява ван Гог да тренира способностите си с рисунки на гипсови модели, последният, обаче е на мнение, че единствено рисуване сред природата и по живи модели може да го обогати.Чак след пристигането си уведомява брат си Теодорус за намерението си да се установи в Париж и той го приема във и без това тясното си жилище. По това време Теодорус е ръководител на една от галериите на фирмата Бусо и Валадон (Boussod & Valadon), наследницата на фирмата Гупил. Без да се бави ван Гог започва обучението си в ателието на Кормон, където се запознава с колегите си Анри дьо Тулуз-Лотрек (Henri Marie Raymond de Toulouse-Lautrec, 1864-1901) и Емил Бернар (Emile Bernard, 1868-1941). Чрез брат си влиза в контакт с импресионизма и с най-важните му представители: Пиер-Огюст Реноар (Pierre-Auguste Renoir, 1841-1919), Камий Писаро (Jacob Camille Pissarro, 1830-1903),Едгар Дега (Edgar Degas, 1834-1917), Пол Синяк (Paul Signac, 1863-1935), Алфред Сисли (Alfred Sisley, 1839-1899), Клод Моне (Claude Monet, 1840-1926) и Жорж Сьора(Georges Seurat, 1859-1891). Впоследствие пътищата на тези художници се разделят и като „чисти“ импресионисти остават от тази група само Писаро и Моне.В Париж ван Гог се запознава със снаха си Йоханна (Johanna (Jo) Gesina van Gogh-Bonger), омъжена от април 1889 г. за Теодорус и с племенника си Винсент Вилем. Прекарват няколко дни в хармония, посещават художници и приятели, както и няколко изложби. След три дни, обаче ван Гог е уморен от прекалено хаотичния и напрегнат живот в Париж и отпътува за Овер.Първата му стая е в странноприемницата Сен-Обен, откъдето скоро се мести в къщата на семейство Раву. Малкото село в покрайнините на Париж му дава необходимото спокойствие, за да се върне към творческото си майсторство. Веднага след пристигането си той се залавя за работа с неподозирана интензивност. Докато за една година в Сен-Реми картините са 140, то в оставащие му 3 месеца са повече от 80! Рисува изгледи от селото, църквата и портрети на жителите. Бързо се сприятелява с д-р Гаше и децата му Маргарит и Пол. Проникновените портрети на лекаря са измежду главните му произведения от този период. Извън тези приятелства той се чувства чужд в Овер. Не се среща почти с никого. И все пак това са най-щастливите му седмици през последните години. За това допринасят вероятно растящата му популярност и растящото признание в художествените среди. Тук в Овер той започва де си мисли за постоянно жилище и за нов вариант на Жълтата къща. Пристъпите му са изчезнали и д-р Гаше е убеден, че ще го излекува напълно.На 6 юли посещава брат си в Париж. Идва във възможно най-неподходящото време. Има различия между Теодорус и собствениците на магазина, племенникът му Винсент Вилем е тежко болен, а жилището на брат му, донякъде и поради натрупалите се непродадени картини на художника, за пореден път е станало тясно. След една кавга ван Гог прекъсва посещението си и се връща депресиран в Овер. Оптимистичната радост от живота отново отстъпва на депресията в писмата и картините му. Смяната на настроенията и фазите на дълбока тъга зачестяват (впрочем ван Гог често повтаря на английски, че тъгата е по-добра от радостта: Sorrow is better than joy). Наред с ведри картини като „Кметството в Овер“ от 14 юли 1890 г., се зареждат картини с все по-тъмни дъждовни облаци като „Житна нива под бурно небе“ и „Събирач на сено в дъждовен ден“. И въпреки това, като че ли няма признаци за наближаващата катастрофа. В последното си писмо до Теодорус от 23 юли той моли да му изпратят бои и платно.Вечерта на 27 юли се прибира и хазяйте му забелязват, че очевидно страда от силни болки и викат д-р Гаше и още един лекар. Те скоро установяват, че в гърдите на ван Гог е заседнал куршум, който е невъзможно да отстранят. След като се погрижват за раната, лекарите ограничават усилията си в облекчаване на болките. Изпращат писмо от д-р Гаше по куриер и Теодорус пристига веднага на смъртния одър на брат си. Двамата братя прекарват деня в спомени за общите години в Нидерландия. В ранните часове на 29 юли 1890 г. Винсент ван Гог умира с думите Иска ми се да мога да умра така. Погребват го в гробищата на Овер в присъствието на приятели и колеги. Ковчегът е отрупан сдалии и обичните слънчогледи. Надгробното слово държи д-р Гаше, но плачът му става неудържим и той прекъсва без време хомяжа за своя приятел.Теодорус ван Гог надживява брат си само с шест месеца. След смъртта му в Утрехт, през 1914 г. тленните му останки са преместени в Овер до гроба на брат му.Извън поредицата спекулации за непосредствения повод за самоубийството на ван Гог, най-вероятната причина е страхът от невъзможността да продължи да работи. След женитбата на Теодорус и раждането на детето, ван Гог се е опасявал от това да не създава материални затруднения на брат си. Теодорус го подпомага през изминалите 10 години с безброй доставки на материали и превеждане на пари, което, в крайна сметка, прави възможно изобщо интезивното му занимание с живопис. Изместването на приоритетите в живота на Теодорус към новото му семейство, според ван Гог, би могло да затрудни художническите му занимания или даже да ги спре изцяло. За всичко, направено от брат му за него като художник, за тогавашния момент не е имало реалистични изгледи да бъде компенсирано чрез продажбата на картините му.Душевните му терзания заради трайния търговски неуспех на картините му е честа тема в писмата му. Понякога се надява, че картините му могат да придобият по-висока стойност след смъртта му, както при един от неговите кумири – Жан-Франсоа Миле. Това наистина се случва — но едва през следващия XX век. Turner, 1775-1851). Под тяхно влияние ван Гог прави поредица от рисунки с градски мотиви.


Успех приживе

През март 1882 г. получава първата си поръчка от чичо си – серия от 12 изгледа от Хага (виж по-горе), като един от тях е продаден със сигурност. Ван Гог пише в едно писмо: „...И ето го, идва К. М. и поръчва 12 малки рисунки с перо и туш, изгледи от Хага, по един имперски талер единия – цената определена от мен, тъй като видя няколко, които бяха готови...“. За златаря Чарлс Херманс от Айндховен рисува през 1884 г. вече споменатите шест картини, за които ван Гог потвържава в едно от писмата, че е получил пари. Пейзажът „Червеното лозе“, рисуван през 1888 г. в Арл и изложен през 1890 г. на една изложба в Брюксел, е купен от А. Блох. От служебната кореспонденция на магазина, чийто управител е Теодорус ван Гог, става ясно, че един автопортрет на Винсент ван Гог е продаден в Англия. На няколко места се срещат и указания за продажбата на една картина, наречена „Селски път с кипариси“.


Филми

Lust for Life - САЩ - 1956, с режисьор Винсенте Минели, с Кърк Дъглас и Антъни Куин, по романа на Ървинг Стоун, А.Куин получава Оскар за второстепенна роля.Vincent and Theo - САЩ - 1990, с режисьор Робърт Олтмън, с Тим Рот и Пол Рейс."Van Gogh" - Франция - 1991, режисьор Maurice PialatСезар за главна мъжка роля на Jacques Dutronc. Номинация за златна палма в Кан"State of the Artist" - САЩ - 2001, режисьор Edward B. Sherman



Импресионизм


Импресионизмът е течение в изкуството, което възниква във Франция в края на 19 век. В основата на импресионизма стои стремежът да се използват научните открития от това време в областта на физиката и на цветовете, за да се постигне по-натуралистично предаване на цветовете и тоновете в живописта. Свързва се и с времето, когато през 60-те години на 19 век видни френски художници започват да излагат на обществен показ творбите си.
Името на движението произлиза от творбата на Клод Моне “Импресия. Изгрев слънце” ("Impression soleil levant"). През 1874 г. художниците Моне, Реноар, Дега, Писаро, Сисле, Базил и Берта Моризо организират изложба, по повод на която Луи Льороа (гравьор, художник и утвърдил седраматург) пише остра критика във вестник "Ле Шаривари" (“Le Charivari”). В статията, озаглавена “Изложбата на импресионистите”, Льороа заявява, че “Импресия. Изгрев слънце” на Клод Моне е неясна и объркана - просто една скица, план на творба, която не може да се нарече завършена композиция. Той сравнява импресионистичните творби с рисунки правени от маймуни и твърди, че те са толкова живопис, колкото ходенето на котка по клавиатура на пиано е музика. Жлъчната статия на Льороа дава и името на това ново направление в изобразителното изкуство. Художниците импресионисти не харесват това определение, съдържащо подигравка. Самите те предпочитат да се наричат "независими". Запазено е писмо на Реноар, в което той се оплаква: "Наричат ни импресионисти...".
През Средновековието на картините се гледа като на изображения на исторически и религиозни обекти в преимуществено официален стил. По-късно художниците започват да рисуват предмети и лица от всекидневието. Много холандски художници от 17 век като Ян Стеен, се насочват към изобразяване на всекидневните неща, но техните творби остават подвластни на традиционните композиции, що се отнася до изобразяването на пейзажа.