сряда, 30 юни 2010 г.
неделя, 6 юни 2010 г.
Художествена фотография - Ман Рей
Ман Рей е американски фотограф, един от най-известните представители на художествената фотография в света.Завършва Академията за изящни изкуства в Ню Йорк. Кариерата му започва като топограф и графичен дизайнер. През 1911 г. се занимава с живопис и скулптура и поддържа тесни връзки с европейския авангард. Четири години по-късно вече работи като фотограф на свободна практика. През 1917 г. става един от основателите на нюйоркската група на дадаистите.През 1921 г. заминава за Париж, където работи като професионален моден и портретен фотограф и става известен със снимките си на известни личности като Анри Бретон, Джеймс Джойс, Арнолд Шьонберг, Бранкузи, Пикасо, Матис и други.През 1940 г. се връща в Съединените щати и се установява в Холивуд, където преподава живопис и фотография. През 1951 г. се завръща в Париж и остава там до смъртта си.Ман Рей се смята за един от пионерите на съвременната фотография. Заедно с Лий Милър разработва процеса на соларизация и го използва предимно в портрети, но и също и в актова фотография. Неговите „рейографии“ имат съществен принос за развитието на фотографията без фотоапарат.
Малко за основите на движението сюрреализъм .. и Андре Бретон
Андре Бретон e френски писател и поет, един от основоположниците на сюрреализма.Роден е в Теншбре , Нормандия на 19 февруари 1896 г. в скромно семейство.По желание на родителите си започва да учи медицина. През 1916 г. е мобилизиран в Нант, където се запознава с Жак Ваше, млад мъж, който смята живота си за произведение на изкуството и се самоубива на 24-годишна възраст. Ваше оказва значително влияние върху Бретон, независимо, че не оставя след себе си нищо друго освен военновременните си писма.През 1919 г. Андре Бретон, Луи Арагон и Филип Супо основават обзорното списание „Литература“ (Littérature). Поддържа близки контакти с дадаиста Тристан Цара. В „Магнитни полета“, написани съвместно със Супо, той осъществява на практика принципа на автоматичното писане.През 1924 г. публикува „Първи Манифест на сюрреализма“, който става теоретичната основа на движението, обхванало по-късно цяла Европа и всички области на изкуството. Около Бретон се сформира група, съставена от Филип Супо, Луи Арагон, Пол Елюар,Рене Кревел, Мишел Лейри, Робер Десно и др.През 1927 г. влиза в Комунистическата партия, от която е изключен през 1933 г. Негов основен източник на доходи е продажбата на картини в художествената галерия, която основава.Обезпокоен от политиката на вишисткото правителство, Бретон емигрира в САЩ през 1941 г. и се завръща в Париж след края наВтората световна война, през 1946 г. До края на живота си стимулира развитието на втора група сюрреалисти, наречена „Ла Бреш“ (1961-1965).Умира в Париж на 28 септември 1966 г.
четвъртък, 3 юни 2010 г.
Рьоне Магрит -Ключът към сънищата
Серията картини, наречена Ключът към сънищата, която играе лкова специана и централна роля в творчеството на Рьоне Магрит е създадена между 1927 и 1930 година.Сътворените от Магрит "думи картини" изразяват идеиите , които характеризират неговите пейзажи - неизвестното ,неизречимото и неназованото - на много и на различни и нтелектулани нива. Композицията е разделена на четири еднакви части и гледана като че ли през боядисана рамка на прозорец.Във всяка се нарисувани реалистични предмети ,които са надписани с учнически почерк.Само един от тях Гъбата е с правилен надпис.Останалите три предмета са назовани погрешно .Дамската чанта е наречена "Небе" ,ножчето "Птица" ,листото "Маса".За зрителя, застанал пред картината , която извиква асоциации с грижливо оформения почерк върху училищната черна дъска или с перфектните илюстрации в някоя енциклопедия , това окачествяване на пръв поглед би изглеждало погрешно погрешно , ако не е правилно назованата гъба - в случая само името и образът си съответстват.Тъй като системата за класифициране не е изцяло погрешна , ние инстиктивно търсим друг начин за подреждането на предметите.Разчупването в системата , тънката пукнатина в това , което възприемаме като нормално и обичайно ,провокира мисловния процес, каквато е и целтана художника"Всеки предмет навежда мисълта, че съществува и друг, който се крие зад него"
Рьоне Магрит
Жоан Миро
Хуан Миро (Joan Miro i Ferra) e роден на 20 април 1893 г. в Барселона, Испания. След успешното си обучение в художествена школа през 1910 г. той започва работа като помощник-счетоводител. През 1912 г. получава разрешение да посещава класа на Франческо Гали в La Lonja School of Fine Arts През 1918 г. на Миро е обещана първата самостоятелна изложба. Вдъхновен от тази перспектива той започва стремително да рисува.
През 1920 г. Миро заминава за Париж, където се запознава в Пабло Пикасо. Монпарнас, с неговите поети и писатели помагат на художника да развие уникалния си стил. Когато през 1924 г. Андре Бретон публикува "Манифест на сюрреализма" това оказва значително влияние върху Миро. Един от основните принципи на сюрреализма, свързан с използването на образи от сънищата (dream pictures) и на въображаеми пейзажи, става източник на вдъхновение за художника.
В зрелите си години стилът му се разпъва между чудноватите и поетични импулси и жестокостта на модерния живот. В свои интервюта от 30-те години Миро изразява презрението си към конвенционалните методи на рисуване, както и своето желание да ги "убие" за благото на съвременните средства на изразяване.Без да е официален член на сюрреалистическото движение, Хуан Миро има свободата да експериментира с всички артистични стилове без да прави компромиси с позициите си.Преследва свои собствени интереси в артистичния свят, не робува на различни художествени течения и запазва своятаавтономия, която му позвалява да твори в разнообразни сфери.Създава предимно литографии както и многочислени пана, стенописи,скулптури, керамика, витражи, а в последните си години прокарва и радикални идеи за четириизмерни изображения.
От комерсиална гледна точка, Хуан Миро е един от най-продаваните съвременни художници. Неговите абстрактни композиции привличат декораторите и често се използват за украса на банкови офиси и тузарски вили по Лазурния бряг.
През 1976 г. в Барселона е открита фондация "Хуан Миро", която се превръща в център за изучаване на съвременното изкуство. Художникът умира в Палма де Майорка на 25 декември 1983 г.
Музата на Дали - Гала
Гала Дали, родена Елена Дмитриевна Дяконова (Еле́на Дми́триевна Дья́конова) е съпруга първо на френския поет Пол Елюар, а по-късно на художника Салвадор Дали, тяхна муза и вдъхновителка.Родена е в семейство на интелектуалци. Прекарва детството и юношеството си в Москва, където учи педагогика. През 1913 година заминава за Швейцария, за да се лекува от туберкулоза. Там среща Пол Елюар, двамата се влюбват и сключват брак през 1917 година. Дъщеря им Сесил се ражда през 1918 г. Гала ненавижда ролята си на майка и през целия си живот игнорира и пренебрегва детето си.[1]През 1929 година тя се запознава с младия художник (10 години по-млад от нея) Салвадор Дали. И за двамата любовта ги връхлетява като мълния, те заживяват заедно, а по-късно сключват и брак. Предполага се, че Салвадор е бил девствен при тяхното запознанство, а и по време на брака тяхната интимност е рядка, поради което Гала има много извънбрачни връзки (на повечето от които Дали не възразява). Въпреки всичко това Гала остава единственият женски модел в творчеството му и той не спира да и ̀се възхищава и да я възхвалява до края на дните ѝ. Тя умира в Испания през 1982 година. След нейната смърт Дали губи желание за живот и умира няколко години по-късно.
Салвадор Дали
Салвадор Дали
Дали е роден на 11 май 1904 г. във Фигерас, Каталония, Испания в семейството на проспериращ нотариус. Фигерас е селскостопанско градче, намиращо се в подножието на Пиренеите, на 16 мили от френската граница. Дали прекарва детството си във Фигерас и в лятната къща на семейството в крайбрежното рибарско селце Кадакес. В Кадакес е първото му студио, построено от неговите родители. По-късно, вече като възрастен, заедно с жена си Гала си построяват къща в близкото градче Порт Лигат. Много от творбите на Дали отразяват любовта му към тази част на Испания.Дали получава първоначалното си художествено образование в Общинското художествено училище. През 1916 г. открива съвременната живопис по време на лятна ваканция в Кадакес със семейството на местния художник Рамон Пичот, който редовно пътува до Париж.
През 1922 г. Салвадор Дали се мести в Мадрид, където учи в Академията по изящни изкуства "Сан Фернандо". Там той веднага става известен с ексцентричния си външен вид: дълга коса, бакенбарди, облекло в стил 19 век. Привличат внимание и неговите експерименти вкубизма, въпреки че той не разбира напълно това движение поради оскъдната информация и липсата на кубисти в Мадрид по това време. Дали експериментира също и в областта на дадаизма, което се отразява на цялото му по-късно творчество. Става близък приятел сФедерико Гарсия Лорка и Луис Бунюел. През 1924 г. е затворен за 35 дни в Жирона по обвинение в подривна дейност. През 1925 г. прави самостоятелна изложба в Барселона, която привлича общественото внимание и получава противоречиви отзиви. През 1926 г. е изгонен от Академията малко преди последните си изпити заради изявление, че никой от факултета не е компетентен да го изпитва. През същата година посещава за пръв път Париж, където се запознава с кумира си Пабло Пикасо. Пикасо вече е получил положителни отзиви за младия Дали отЖоан Миро. През следващите няколко години Дали рисува, вдъхновен от произведенията на Пикасо и Миро, все още в процес на създаване на собствен стил.
Издадени книги на българси език от Салвадор Дали :
Дневникът на един гений: АвтобиографияТайният живот на Салвадор Дали. Автобиография
Лица зад маски
Салвадор Дали: Мисли и афоризми
Рогоносците на старото модерно изкуство50 тайни магии на художника
Любопитно: Цитати на Дали
"Това, с което се занимавам, е да развалям картините си. И после казвам: „Направих, каквото исках“.
"Сюреализмът, това съм аз."
Чуждото мнение ми е безралично. Единственото нещо, което ме вълнува, е да се говори за Дали. Пък било то и хубави неща."
„Оказва се, че всяка сутрин, щом се събудя, изпитвам върховно удоволствие, което днес откривам за първи път — това да бъда Салвадор Дали. И очарован се питам какво ли чудо ще направи днес този Салвадор Дали. И всеки ден ми става все по- трудно да разбера как останалите могат да живеят, без да бъдат Салвадор Дали“
"Скромността не е най- голямата ми добродетел"
Сюрреализъм
Сюрреализмът е движение в изкуството, обединяващо художници, мислители и изследователи в стремежа им да освободят разума и да изразят подсъзнателното. Те се борят за създаване на нова естетика и нов социален порядък.Предшественици на сюрреалистите са италианските метафизични художници от началото на 20 век.Терминът „сюрреализъм“ е въведен през 1917 г. от Гийом Аполинер. Основите на движението са положени през 1924 г., когато поетът Андре Бретон публикува първия „Манифест на сюрреализма“ („Manifeste du surrealisme“). В тази книга той изразява убеждението, че рационалното мислене потиска креативните сили и въображението и се отразява негативно на артистичната експресия.
Представители:
Списъкът на някои от най-известните сюрреалисти включва:
Луи Арагон, писател и поет (1897–1982)Антонен Арто, поетХанс Белмер, художник (1902–1975)Андре Бретон, поет (1896–1966)Луис Бунюел, режисьор (1900–1983)Салвадор Дали, художник (1904–1989)Пол Делво, художник (1897–1994)Пол Елюар, поет (1895–1952)Рене Магрит, художник (1898–1967)Жоан Миро, художник (1893–1983)Франсис Пикабиа, художник и поет (1879–1953)Пиер Рьоверди, поет (1889–1960)Жак Превер, поет (1900–1977)Ян Шванкмайер, режисьор
Абонамент за:
Публикации (Atom)