Клод Моне

Клод Моне (Claude Monet; 1840-1926), известен още като Оскар-Клод Моне или Клод Оскар Моне, е френски художник, основател, водач и непоколебим защитник на стила импресионизъм. Считан за модел на импресионист, тъй като неговото отдаване на идеалите на импресионизма не се променя през цялата му продължителна кариера. За това допринася и фактът, че една от неговите картини (“ Импресия: Изгряващо слънце”, Париж, 1872) дава и името на движението.Роден е в Париж на 14 ноември 1840 г. в семейството на Адолф и Луис-Юстен Моне. Родителите му са второ поколение парижани, но през 1845 година се преселват в Льо Хавър в Нормандия. Кръщението му се извършва в църквата „Нотър Дам дьо Лорет“ и му е дадено името Оскар-Клод. Майка му е певица, а баща му — бакалин. Адолф иска сина му да влезе в семейния бизнес, но Клод желае да стане художник. Моне прекарва младостта си в Хавър, като на 1 април 1851 г. постъпва в местната гимназия. Там първо се отличава като карикатурист, като продава свои карикатури за по 10-20 франка. По-късно обаче променя възгледите си под влиянието на своя ментор Буден, когото среща по плажовете на Нормандия през 1856/57 година. Буден убеждава Моне да започне да използва маслени бои. Освен това, Моне е въведен в пленеризма от Буден и така започва да твори пейзажи. На 28 януари 1857 година майката на Клод Моне умира. Той напуска училище и отива да живее при своята леля Мари-Жан. Младият Моне разбира за новите възможности, които му предоставя природата със своите странни и красиви форми. През 1859 той е вече ученик в Ателие Суис в Париж, където се запознава и сприятелява с Камий Писаро, друг много известен представител на импресионизма. След като изкарва две години военна служба в Алжир, той се връща в Хавър и се запознава с Йохан Йонгкинд. За него Моне казва по-късно, че дължи “окончателното оформяне на своя художествен поглед”. Последни години През последните години от живота си Моне страда от отслабващо зрение, но продължава да рисува до смъртта си. Обожава цветята и последните две години от живота си посвещава на рисуването на водни лилии, от които смъртта го откъсва през 1926 година. Той е изключително плодотворен художник и много големи и известни галерии имат негови творби. Умира през декември 1926 г. в малкото градче Живерни на 86 години

Галерия

Едуар Мане

Едуар Мане е френски художник импресионист.Роден е в Париж. Син е на Огюст Мане, който бил чиновник в министерството на правосъдието и Йожени Дезире Фурние -дъщеря на дипломат и кръщелница на маршал Бернадот. Мане имал знатен произход и образовани родители, но при цялото му уважение към тях, той упорито се съпротивлявал на желанието им да направи кариера като юрист.През 1839 г. Едуар Мане бил изпратен в пансион, а между 1844-1848 учил в колежа Ролен, където се запознал с Антон Пруст.Между 1850 и 1856, след като не го приемат в армията, Мане учи при художника Томас Кутюр. Мане прекарал при него 6 години в изучаване на законите на композицията и рисуването. В свободното си време, копира платната на старите майстори в Лувъра. Мане посещава Германия, Италия и Нидерландия, Испания, Англия. През това време особено влияние му оказват картините на нидерландския художник Франс Халс и испанците Диего Веласкес и Франсиско Гоя.Първото му значимо платно е "Любител на абсента" 1858 г. Една от най-известните картини на Мане е "Закуска на тревата". Парижкият салон отказва да я покаже, но той я излага в Салона на отхвърлените през 1863 г. Изобразените на нея облечени мъже и голи жени били твърде дръзки за времето си. Мане бил много обиден и огорчен от реакцията към платното му. В средите на художниците било прието, с цел усъвършенстване на майсторството им, да се копират платна на великите художници, като всеки ги интерпретира по свой начин. Веласкес, който бил един от моделите за подражание на Мане, често копирал платна на Тициан.Групата хора, представена в "Закуска на тревата" била почти напълно заимстваната от картината на Рафаело -"Съдът на Парис". Друга негова известна картина, чиято идея е взаимствана от Тициановите Венери е "Олимпия", отново отречена от журито на Парижкия салон. Това платно потресло френското общество, но станала единствената картина, която всички искали да видят. Около нея се събирали толкова големи тълпи от хора, че се наложило да поставят двама пазачи, които да внасят ред.
През 1875 френско издание на романът на Едгар Алън По "Гарванът" съдържа литографии на Мане. [1]Мане се сприятелил с импресионистите Едгар Дега, Клод Моне, Пиер-Огюст Реноар, Алфред Сисле, Пол Сезан и Камий Писаро. Мане е единствения от импресионистите, който рисува военни сцени. Въпреки общата идея, че импресионистите пресъздават светлината и светлата част от света, Мане не избягва от проблемите на съвремието си. Една от най-известните му картини с военна насоченост е "Убийството на император Максимилиан" (мексиканския император Максимилиан, когото французите поддържат когато той взема властта в Мексико. Наполеон III, под натиска на Съединените щати, прекратява подкрепата си за Максимилиан, той бързо губи гражданската война и е екзекутиран. Коварството на Наполеон толкова огорчило Мане, че той "облякъл" палачите във френска униформа.През 1881, под натиска оказан от неговия приятел Антон Пруст, френското правителство го награждава с Ордена на Почетния легион.
Мане умира от сифилис в Париж през 1883 г. Болестта му носи много болка, както и частична парализа през последните години от живота му. Левият му крак е ампутиран, защото е обхванат от гангрена, 11 дни преди художникът да почине. Погребан в гробището Паси, Париж, ФранцияМане рисува своята последна голяма творба , Барът на Фоли Бержер, през 1881–1882 и я излага същата година. В платното е изразена меланхолията и очарованието на квартала Монмартър, който Мане много харесва.

Винсент ван Гог

Винсент ван Гог е първороден син на пастора от нидерландската реформирана църква Теодорус ван Гог (1822-1885) и дъщерята накниговезец Анна Корнелия Карбентус (1819-1907). Винсент има двама братя и три сестри: Ана Корнелия, Теодорус (Тео), Елизабет Хуберта, Вилхелмина Якоба и Корнелиус Винсент ван Гог. От 1861 до 1864 г. посещава селското училище в Цундерт и после се премества в интерната на Ян Провили в Цевенберген, където учи основно френски, английски и немски, и прави първите си опити в рисуването. През 1866-68 г. е ученик в интерната в Тилбург.През 1869 г. ван Гог започва обучение в хагския филиал на парижката фирма за търговия с произведения на изкуството Гупил и Сие (Goupil & Cie), в която чичо му Сент е съсобственик. Той живее под наем в Хага и поддържа интензивни отношения с роднините на баща си. Тъй като ръководителят на филиала е много доволен от ученика си, ван Гог е преместен през 1873 г. с отлични препоръки в по-големия Лондонски филиал. След едно посещение при родителите си, междувременно преместили се в Хелворт, Северен Брабант, той заминава за Париж. Поразен е от колекциите картини на Лувъра и от видяното по други изложби. Връща се в Лондон и наема стая в квартал Брикстън в един пансион. Хазяйка му е южнофранцузойката Урсула Лойер, която живее с дъщеря си Йожени и поддържа една ранна форма на детска градина. През свободното си време той посещава музейте в града и изучава картините на Томас Гейнсбъроу (Thomas Gainsborough, 1727-1788), Джошуа Рейнолдс (Sir Joshua Reynolds, 1723-1792), Джон Констабъл (John Constable, 1776-1837) и Джоузеф Търнър (Joseph Mallord WilliamПрез октомври ван Гог започва половингодишно обучение по анатомични рисунки и перспективно рисуване в брюкселската Академия за изящни изкуства. През април 1881 г. се връща при родителите си в Етен. През лятната ваканция ги посещава братовчедка му Кий Фос. Плануваното от седмици посещение приключва внезапно и Кий отпътува със сина си за Амстердам, тъй като ван Гог се влюбва в нея и се стига до опити за сближаване от негова страна, на които тя не отвръща. За да избяга от упреците на семейството си, той посещава чичо си – художника Антон Мауве (1838-1888) в Хага и го моли да го подпомогне в усилията му да стане художник. Той го посвещава в техниката на акварела и му подарява необходимите материали. Обратно в Етен възникват поредица акварели, рисунки и първи маслени платна. Той пътува декември 1881 г. до Амстердам в напразен опит да срещне братовчедка си повторно. От януари 1882 г. е вече в Хага и се обучава интензивно при чичо си Мауве. Обучението прекъсва рязко през март, тъй като Мауве, по стара традиция, настоява ван Гог да тренира способностите си с рисунки на гипсови модели, последният, обаче е на мнение, че единствено рисуване сред природата и по живи модели може да го обогати.Чак след пристигането си уведомява брат си Теодорус за намерението си да се установи в Париж и той го приема във и без това тясното си жилище. По това време Теодорус е ръководител на една от галериите на фирмата Бусо и Валадон (Boussod & Valadon), наследницата на фирмата Гупил. Без да се бави ван Гог започва обучението си в ателието на Кормон, където се запознава с колегите си Анри дьо Тулуз-Лотрек (Henri Marie Raymond de Toulouse-Lautrec, 1864-1901) и Емил Бернар (Emile Bernard, 1868-1941). Чрез брат си влиза в контакт с импресионизма и с най-важните му представители: Пиер-Огюст Реноар (Pierre-Auguste Renoir, 1841-1919), Камий Писаро (Jacob Camille Pissarro, 1830-1903),Едгар Дега (Edgar Degas, 1834-1917), Пол Синяк (Paul Signac, 1863-1935), Алфред Сисли (Alfred Sisley, 1839-1899), Клод Моне (Claude Monet, 1840-1926) и Жорж Сьора(Georges Seurat, 1859-1891). Впоследствие пътищата на тези художници се разделят и като „чисти“ импресионисти остават от тази група само Писаро и Моне.В Париж ван Гог се запознава със снаха си Йоханна (Johanna (Jo) Gesina van Gogh-Bonger), омъжена от април 1889 г. за Теодорус и с племенника си Винсент Вилем. Прекарват няколко дни в хармония, посещават художници и приятели, както и няколко изложби. След три дни, обаче ван Гог е уморен от прекалено хаотичния и напрегнат живот в Париж и отпътува за Овер.Първата му стая е в странноприемницата Сен-Обен, откъдето скоро се мести в къщата на семейство Раву. Малкото село в покрайнините на Париж му дава необходимото спокойствие, за да се върне към творческото си майсторство. Веднага след пристигането си той се залавя за работа с неподозирана интензивност. Докато за една година в Сен-Реми картините са 140, то в оставащие му 3 месеца са повече от 80! Рисува изгледи от селото, църквата и портрети на жителите. Бързо се сприятелява с д-р Гаше и децата му Маргарит и Пол. Проникновените портрети на лекаря са измежду главните му произведения от този период. Извън тези приятелства той се чувства чужд в Овер. Не се среща почти с никого. И все пак това са най-щастливите му седмици през последните години. За това допринасят вероятно растящата му популярност и растящото признание в художествените среди. Тук в Овер той започва де си мисли за постоянно жилище и за нов вариант на Жълтата къща. Пристъпите му са изчезнали и д-р Гаше е убеден, че ще го излекува напълно.На 6 юли посещава брат си в Париж. Идва във възможно най-неподходящото време. Има различия между Теодорус и собствениците на магазина, племенникът му Винсент Вилем е тежко болен, а жилището на брат му, донякъде и поради натрупалите се непродадени картини на художника, за пореден път е станало тясно. След една кавга ван Гог прекъсва посещението си и се връща депресиран в Овер. Оптимистичната радост от живота отново отстъпва на депресията в писмата и картините му. Смяната на настроенията и фазите на дълбока тъга зачестяват (впрочем ван Гог често повтаря на английски, че тъгата е по-добра от радостта: Sorrow is better than joy). Наред с ведри картини като „Кметството в Овер“ от 14 юли 1890 г., се зареждат картини с все по-тъмни дъждовни облаци като „Житна нива под бурно небе“ и „Събирач на сено в дъждовен ден“. И въпреки това, като че ли няма признаци за наближаващата катастрофа. В последното си писмо до Теодорус от 23 юли той моли да му изпратят бои и платно.Вечерта на 27 юли се прибира и хазяйте му забелязват, че очевидно страда от силни болки и викат д-р Гаше и още един лекар. Те скоро установяват, че в гърдите на ван Гог е заседнал куршум, който е невъзможно да отстранят. След като се погрижват за раната, лекарите ограничават усилията си в облекчаване на болките. Изпращат писмо от д-р Гаше по куриер и Теодорус пристига веднага на смъртния одър на брат си. Двамата братя прекарват деня в спомени за общите години в Нидерландия. В ранните часове на 29 юли 1890 г. Винсент ван Гог умира с думите Иска ми се да мога да умра така. Погребват го в гробищата на Овер в присъствието на приятели и колеги. Ковчегът е отрупан сдалии и обичните слънчогледи. Надгробното слово държи д-р Гаше, но плачът му става неудържим и той прекъсва без време хомяжа за своя приятел.Теодорус ван Гог надживява брат си само с шест месеца. След смъртта му в Утрехт, през 1914 г. тленните му останки са преместени в Овер до гроба на брат му.Извън поредицата спекулации за непосредствения повод за самоубийството на ван Гог, най-вероятната причина е страхът от невъзможността да продължи да работи. След женитбата на Теодорус и раждането на детето, ван Гог се е опасявал от това да не създава материални затруднения на брат си. Теодорус го подпомага през изминалите 10 години с безброй доставки на материали и превеждане на пари, което, в крайна сметка, прави възможно изобщо интезивното му занимание с живопис. Изместването на приоритетите в живота на Теодорус към новото му семейство, според ван Гог, би могло да затрудни художническите му занимания или даже да ги спре изцяло. За всичко, направено от брат му за него като художник, за тогавашния момент не е имало реалистични изгледи да бъде компенсирано чрез продажбата на картините му.Душевните му терзания заради трайния търговски неуспех на картините му е честа тема в писмата му. Понякога се надява, че картините му могат да придобият по-висока стойност след смъртта му, както при един от неговите кумири – Жан-Франсоа Миле. Това наистина се случва — но едва през следващия XX век. Turner, 1775-1851). Под тяхно влияние ван Гог прави поредица от рисунки с градски мотиви.

Успех приживе

През март 1882 г. получава първата си поръчка от чичо си – серия от 12 изгледа от Хага (виж по-горе), като един от тях е продаден със сигурност. Ван Гог пише в едно писмо: „...И ето го, идва К. М. и поръчва 12 малки рисунки с перо и туш, изгледи от Хага, по един имперски талер единия – цената определена от мен, тъй като видя няколко, които бяха готови...“. За златаря Чарлс Херманс от Айндховен рисува през 1884 г. вече споменатите шест картини, за които ван Гог потвържава в едно от писмата, че е получил пари. Пейзажът „Червеното лозе“, рисуван през 1888 г. в Арл и изложен през 1890 г. на една изложба в Брюксел, е купен от А. Блох. От служебната кореспонденция на магазина, чийто управител е Теодорус ван Гог, става ясно, че един автопортрет на Винсент ван Гог е продаден в Англия. На няколко места се срещат и указания за продажбата на една картина, наречена „Селски път с кипариси“.

Филми

Lust for Life - САЩ - 1956, с режисьор Винсенте Минели, с Кърк Дъглас и Антъни Куин, по романа на Ървинг Стоун, А.Куин получава Оскар за второстепенна роля.Vincent and Theo - САЩ - 1990, с режисьор Робърт Олтмън, с Тим Рот и Пол Рейс."Van Gogh" - Франция - 1991, режисьор Maurice PialatСезар за главна мъжка роля на Jacques Dutronc. Номинация за златна палма в Кан"State of the Artist" - САЩ - 2001, режисьор Edward B. Sherman

Импресионизм

Импресионизмът е течение в изкуството, което възниква във Франция в края на 19 век. В основата на импресионизма стои стремежът да се използват научните открития от това време в областта на физиката и на цветовете, за да се постигне по-натуралистично предаване на цветовете и тоновете в живописта. Свързва се и с времето, когато през 60-те години на 19 век видни френски художници започват да излагат на обществен показ творбите си.

Името на движението произлиза от творбата на Клод Моне “Импресия. Изгрев слънце” ("Impression soleil levant"). През 1874 г. художниците Моне, Реноар, Дега, Писаро, Сисле, Базил и Берта Моризо организират изложба, по повод на която Луи Льороа (гравьор, художник и утвърдил седраматург) пише остра критика във вестник "Ле Шаривари" (“Le Charivari”). В статията, озаглавена “Изложбата на импресионистите”, Льороа заявява, че “Импресия. Изгрев слънце” на Клод Моне е неясна и объркана - просто една скица, план на творба, която не може да се нарече завършена композиция. Той сравнява импресионистичните творби с рисунки правени от маймуни и твърди, че те са толкова живопис, колкото ходенето на котка по клавиатура на пиано е музика. Жлъчната статия на Льороа дава и името на това ново направление в изобразителното изкуство. Художниците импресионисти не харесват това определение, съдържащо подигравка. Самите те предпочитат да се наричат "независими". Запазено е писмо на Реноар, в което той се оплаква: "Наричат ни импресионисти...".

През Средновековието на картините се гледа като на изображения на исторически и религиозни обекти в преимуществено официален стил. По-късно художниците започват да рисуват предмети и лица от всекидневието. Много холандски художници от 17 век като Ян Стеен, се насочват към изобразяване на всекидневните неща, но техните творби остават подвластни на традиционните композиции, що се отнася до изобразяването на пейзажа.

Клипове с произведения на любимите ми сюрреалисти

ANDRE MASSON

Kay Sage

Yves Tanguy

Max Ernst

Paul Delvaux

Pavel Tchelitchew

Художествена фотография - Ман Рей

Ман Рей е американски фотограф, един от най-известните представители на художествената фотография в света.Завършва Академията за изящни изкуства в Ню Йорк. Кариерата му започва като топограф и графичен дизайнер. През 1911 г. се занимава с живопис и скулптура и поддържа тесни връзки с европейския авангард. Четири години по-късно вече работи като фотограф на свободна практика. През 1917 г. става един от основателите на нюйоркската група на дадаистите.През 1921 г. заминава за Париж, където работи като професионален моден и портретен фотограф и става известен със снимките си на известни личности като Анри Бретон, Джеймс Джойс, Арнолд Шьонберг, Бранкузи, Пикасо, Матис и други.През 1940 г. се връща в Съединените щати и се установява в Холивуд, където преподава живопис и фотография. През 1951 г. се завръща в Париж и остава там до смъртта си.Ман Рей се смята за един от пионерите на съвременната фотография. Заедно с Лий Милър разработва процеса на соларизация и го използва предимно в портрети, но и също и в актова фотография. Неговите „рейографии“ имат съществен принос за развитието на фотографията без фотоапарат.

Малко за основите на движението сюрреализъм .. и Андре Бретон

Андре Бретон e френски писател и поет, един от основоположниците на сюрреализма.Роден е в Теншбре , Нормандия на 19 февруари 1896 г. в скромно семейство.По желание на родителите си започва да учи медицина. През 1916 г. е мобилизиран в Нант, където се запознава с Жак Ваше, млад мъж, който смята живота си за произведение на изкуството и се самоубива на 24-годишна възраст. Ваше оказва значително влияние върху Бретон, независимо, че не оставя след себе си нищо друго освен военновременните си писма.През 1919 г. Андре Бретон, Луи Арагон и Филип Супо основават обзорното списание „Литература“ (Littérature). Поддържа близки контакти с дадаиста Тристан Цара. В „Магнитни полета“, написани съвместно със Супо, той осъществява на практика принципа на автоматичното писане.През 1924 г. публикува „Първи Манифест на сюрреализма“, който става теоретичната основа на движението, обхванало по-късно цяла Европа и всички области на изкуството. Около Бретон се сформира група, съставена от Филип Супо, Луи Арагон, Пол Елюар,Рене Кревел, Мишел Лейри, Робер Десно и др.През 1927 г. влиза в Комунистическата партия, от която е изключен през 1933 г. Негов основен източник на доходи е продажбата на картини в художествената галерия, която основава.Обезпокоен от политиката на вишисткото правителство, Бретон емигрира в САЩ през 1941 г. и се завръща в Париж след края наВтората световна война, през 1946 г. До края на живота си стимулира развитието на втора група сюрреалисти, наречена „Ла Бреш“ (1961-1965).Умира в Париж на 28 септември 1966 г.

Рьоне Магрит -Ключът към сънищата

Серията картини, наречена Ключът към сънищата, която играе лкова специана и централна роля в творчеството на Рьоне Магрит е създадена между 1927 и 1930 година.Сътворените от Магрит "думи картини" изразяват идеиите , които характеризират неговите пейзажи - неизвестното ,неизречимото и неназованото - на много и на различни и нтелектулани нива. Композицията е разделена на четири еднакви части и гледана като че ли през боядисана рамка на прозорец.Във всяка се нарисувани реалистични предмети ,които са надписани с учнически почерк.Само един от тях Гъбата е с правилен надпис.Останалите три предмета са назовани погрешно .Дамската чанта е наречена "Небе" ,ножчето "Птица" ,листото "Маса".За зрителя, застанал пред картината , която извиква асоциации с грижливо оформения почерк върху училищната черна дъска или с перфектните илюстрации в някоя енциклопедия , това окачествяване на пръв поглед би изглеждало погрешно погрешно , ако не е правилно назованата гъба - в случая само името и образът си съответстват.Тъй като системата за класифициране не е изцяло погрешна , ние инстиктивно търсим друг начин за подреждането на предметите.Разчупването в системата , тънката пукнатина в това , което възприемаме като нормално и обичайно ,провокира мисловния процес, каквато е и целтана художника

"Всеки предмет навежда мисълта, че съществува и друг, който се крие зад него"

Рьоне Магрит

Разгледай галерия

Жоан Миро

Хуан Миро (Joan Miro i Ferra) e роден на 20 април 1893 г. в Барселона, Испания. След успешното си обучение в художествена школа през 1910 г. той започва работа като помощник-счетоводител. През 1912 г. получава разрешение да посещава класа на Франческо Гали в La Lonja School of Fine Arts През 1918 г. на Миро е обещана първата самостоятелна изложба. Вдъхновен от тази перспектива той започва стремително да рисува.

През 1920 г. Миро заминава за Париж, където се запознава в Пабло Пикасо. Монпарнас, с неговите поети и писатели помагат на художника да развие уникалния си стил. Когато през 1924 г. Андре Бретон публикува "Манифест на сюрреализма" това оказва значително влияние върху Миро. Един от основните принципи на сюрреализма, свързан с използването на образи от сънищата (dream pictures) и на въображаеми пейзажи, става източник на вдъхновение за художника.

В зрелите си години стилът му се разпъва между чудноватите и поетични импулси и жестокостта на модерния живот. В свои интервюта от 30-те години Миро изразява презрението си към конвенционалните методи на рисуване, както и своето желание да ги "убие" за благото на съвременните средства на изразяване.Без да е официален член на сюрреалистическото движение, Хуан Миро има свободата да експериментира с всички артистични стилове без да прави компромиси с позициите си.Преследва свои собствени интереси в артистичния свят, не робува на различни художествени течения и запазва своятаавтономия, която му позвалява да твори в разнообразни сфери.Създава предимно литографии както и многочислени пана, стенописи,скулптури, керамика, витражи, а в последните си години прокарва и радикални идеи за четириизмерни изображения.

От комерсиална гледна точка, Хуан Миро е един от най-продаваните съвременни художници. Неговите абстрактни композиции привличат декораторите и често се използват за украса на банкови офиси и тузарски вили по Лазурния бряг.

През 1976 г. в Барселона е открита фондация "Хуан Миро", която се превръща в център за изучаване на съвременното изкуство. Художникът умира в Палма де Майорка на 25 декември 1983 г.

Разгледай галерия с картини на Миро

Клип с известни творби на Миро

Музата на Дали - Гала

Гала Дали, родена Елена Дмитриевна Дяконова (Еле́на Дми́триевна Дья́конова) е съпруга първо на френския поет Пол Елюар, а по-късно на художника Салвадор Дали, тяхна муза и вдъхновителка.Родена е в семейство на интелектуалци. Прекарва детството и юношеството си в Москва, където учи педагогика. През 1913 година заминава за Швейцария, за да се лекува от туберкулоза. Там среща Пол Елюар, двамата се влюбват и сключват брак през 1917 година. Дъщеря им Сесил се ражда през 1918 г. Гала ненавижда ролята си на майка и през целия си живот игнорира и пренебрегва детето си.[1]През 1929 година тя се запознава с младия художник (10 години по-млад от нея) Салвадор Дали. И за двамата любовта ги връхлетява като мълния, те заживяват заедно, а по-късно сключват и брак. Предполага се, че Салвадор е бил девствен при тяхното запознанство, а и по време на брака тяхната интимност е рядка, поради което Гала има много извънбрачни връзки (на повечето от които Дали не възразява). Въпреки всичко това Гала остава единственият женски модел в творчеството му и той не спира да и ̀се възхищава и да я възхвалява до края на дните ѝ. Тя умира в Испания през 1982 година. След нейната смърт Дали губи желание за живот и умира няколко години по-късно.

Салвадор Дали

Дали е роден на 11 май 1904 г. във Фигерас, Каталония, Испания в семейството на проспериращ нотариус. Фигерас е селскостопанско градче, намиращо се в подножието на Пиренеите, на 16 мили от френската граница. Дали прекарва детството си във Фигерас и в лятната къща на семейството в крайбрежното рибарско селце Кадакес. В Кадакес е първото му студио, построено от неговите родители. По-късно, вече като възрастен, заедно с жена си Гала си построяват къща в близкото градче Порт Лигат. Много от творбите на Дали отразяват любовта му към тази част на Испания.Дали получава първоначалното си художествено образование в Общинското художествено училище. През 1916 г. открива съвременната живопис по време на лятна ваканция в Кадакес със семейството на местния художник Рамон Пичот, който редовно пътува до Париж.

През 1922 г. Салвадор Дали се мести в Мадрид, където учи в Академията по изящни изкуства "Сан Фернандо". Там той веднага става известен с ексцентричния си външен вид: дълга коса, бакенбарди, облекло в стил 19 век. Привличат внимание и неговите експерименти вкубизма, въпреки че той не разбира напълно това движение поради оскъдната информация и липсата на кубисти в Мадрид по това време. Дали експериментира също и в областта на дадаизма, което се отразява на цялото му по-късно творчество. Става близък приятел сФедерико Гарсия Лорка и Луис Бунюел. През 1924 г. е затворен за 35 дни в Жирона по обвинение в подривна дейност. През 1925 г. прави самостоятелна изложба в Барселона, която привлича общественото внимание и получава противоречиви отзиви. През 1926 г. е изгонен от Академията малко преди последните си изпити заради изявление, че никой от факултета не е компетентен да го изпитва. През същата година посещава за пръв път Париж, където се запознава с кумира си Пабло Пикасо. Пикасо вече е получил положителни отзиви за младия Дали отЖоан Миро. През следващите няколко години Дали рисува, вдъхновен от произведенията на Пикасо и Миро, все още в процес на създаване на собствен стил.

Тук може да разгледате голяма част от творбите на Дали

Фондация Гала-Салвадор Дали - официален сайт

Клип с едни от най-известните картини на художника

Гледайте късометражен ням филм на Луис Бунюел и Салвадор Дали.

Издадени книги на българси език от Салвадор Дали :

Дневникът на един гений: Автобиография

Тайният живот на Салвадор Дали. Автобиография

Лица зад маски

Салвадор Дали: Мисли и афоризми

Рогоносците на старото модерно изкуство50 тайни магии на художника

Любопитно: Цитати на Дали

"Това, с което се занимавам, е да развалям картините си. И после казвам: „Направих, каквото исках“.

"Сюреализмът, това съм аз."

Чуждото мнение ми е безралично. Единственото нещо, което ме вълнува, е да се говори за Дали. Пък било то и хубави неща."

„Оказва се, че всяка сутрин, щом се събудя, изпитвам върховно удоволствие, което днес откривам за първи път — това да бъда Салвадор Дали. И очарован се питам какво ли чудо ще направи днес този Салвадор Дали. И всеки ден ми става все по- трудно да разбера как останалите могат да живеят, без да бъдат Салвадор Дали“

"Скромността не е най- голямата ми добродетел"

Сюрреализъм

Сюрреализмът е движение в изкуството, обединяващо художници, мислители и изследователи в стремежа им да освободят разума и да изразят подсъзнателното. Те се борят за създаване на нова естетика и нов социален порядък.Предшественици на сюрреалистите са италианските метафизични художници от началото на 20 век.Терминът „сюрреализъм“ е въведен през 1917 г. от Гийом Аполинер. Основите на движението са положени през 1924 г., когато поетът Андре Бретон публикува първия „Манифест на сюрреализма“ („Manifeste du surrealisme“). В тази книга той изразява убеждението, че рационалното мислене потиска креативните сили и въображението и се отразява негативно на артистичната експресия.

Представители:

Списъкът на някои от най-известните сюрреалисти включва:

Луи Арагон, писател и поет (1897–1982)Антонен Арто, поетХанс Белмер, художник (1902–1975)Андре Бретон, поет (1896–1966)Луис Бунюел, режисьор (1900–1983)Салвадор Дали, художник (1904–1989)Пол Делво, художник (1897–1994)Пол Елюар, поет (1895–1952)Рене Магрит, художник (1898–1967)Жоан Миро, художник (1893–1983)Франсис Пикабиа, художник и поет (1879–1953)Пиер Рьоверди, поет (1889–1960)Жак Превер, поет (1900–1977)Ян Шванкмайер, режисьор